Знаем от училище, че Водата е химично съединение на 2 атома водород и 1 атом кислород, съединени с ковалентна химична връзка. Както и че Водата е течност без вкус и мирис при нормални температура и налягане. А дали това е точно така ?
Спорът за вкуса на водата води началото си още от Аристотел, който през 330 г. пр. н. е. заявява, че тя няма собствен вкус, а отразява предишните усещания. Тази теория се подновява в началото на 20-и век, като дори според някои изследвания слюнката има повече вкус от водата. Американски учени установиха, че езикът може усеща и шести вкус – на водата
. В езика на бозайниците има рецептори, които реагират точно на обикновената вода. Това са рецепторите за кисело.
В най-ново време експерименти показаха, че специфични части на мозъка реагират на водата. Така се появи идеята, че вероятно тя има някакъв вкус, който може да бъде уловен от мозъка, ако не от езика. Някои учени обаче оборват тази теория.
Екипът на Юки Ока от Калифорнийския технологичен институт е работил с мишки. Учените измерили електрическите реакции на вкусовите рецепторни клетки на езика към чистата вода и други обикновени вкусови дразнители. Както очаквали, нервите реагирали на петте основни вкуса – сладко, кисело, горчиво, солено и умами. Учените обаче регистрирали и сигнал за вода.
След това специалистите деактивирали различните вкусови клетки и установили, че усещането на водата е неделимо от рецепторите за кисело. Ако киселите рецептори бъдат изключени, реакцията за вода блокирала напълно.
Когато стимулирали рецепторите за кисело със светлинни сигнали, мишките дори помислили, че това е вода и започнали да лижат светлинното петно, за да утолят жаждата си.